Университетът по хранителни технологии, гр. Пловдив и Фондация „Евро-перспективи” поддържат традиционно сътрудничество в областта на иновации в хранителната верига, което стартира с проект, финансиран по програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА – „Укрепване на регионалните иновационни политики за изграждане на устойчиви хранителни вериги” (Food Chains 4 Europe). Тази тема има своето продължение в друг проект, финансиран по програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА - „Преосмисляне на устойчивото развитие в европейските региони чрез използване на бизнес модели на кръговата икономика” (REDUCES). В проект REDUCES, принципите на кръговата икономика се възприемат различно от различните участници в процеса на нейното реализиране.

Общите елементи са:

• предотвратяване генерирането на отпадъци и замърсяване на околната среда (намаляване на отпадъците); 
• поддържане на продукти и материали в употреба за по-дълъг период от време (увеличаване на жизнения цикъл и запазване стойността продуктите/материалите); 
• възстановяване на природата (цикъл, преходи) и 
• социален аспект, например създаване на благополучие.

Според Фондация „Ellen MacArthur”, Великобритания, кръговата икономика има за цел да предефинира растежа, гледайки отвъд сегашния линеен индустриален модел, при който се използват изчерпаеми суровини, създават се продукти/услуги от тях и след консумацията им остатъците се изхвърлят. Този модел разчита на големи количества евтини и достъпни материали и източници на суровини и енергия.

При кръговата икономика фокусът е върху ползите за обществото, в постепенното отделяне на икономическата активност от потреблението на ограничени ресурси, като същевременно се намаляват отпадъците и по възможност отпадат от системата.

Кръговият и линейният модели се различават основно по начина, по който се създава и поддържа стойността на даден продукт. Линейният модел традиционно следва поетапния план „вземи-произведи-изхвърли“. Това означава, че суровините се извличат, след което се трансформират в продукти, които се използват и след това се изхвърлят като отпадъци. В този модел на икономическа система стойността се създава чрез производство и продажба на възможно най-много продукти.

Финландският фонд за иновации Sitra определя кръговата икономика като икономическия модел на бъдещето, при който природните ресурси се използват съобразно способността на Земята да отдава ресурси. (Sitra, 2019). 

Въз основа на знанията и разбирането на партньорите по проект REDUCES, кръговата икономика означава социално устойчив бизнес, който генерира благополучие. Икономиката има за цел да запази стойността на нашите природни ресурси и да ги възстанови. Въпреки че целта е пълен цикъл, броят и нивото на етапите могат да варират. Преходът към кръгова икономика и бизнес моделите, прилагани съгласно принципите на кръговата икономика, изискват широко сътрудничество между всички участници като производители, търговци, потребители и публични власти.

Понятието за устойчиво развитие в кръговата икономика се различава от това в линейния модел на икономика. Когато се работи върху устойчивост в рамките на линейния модел на икономика, фокусът е върху екологичната ефективност като целта е да се сведе до минимум екологичното въздействие при производството на даден продукт. Това на практика означава удължаване на периода, в който системата се претоварва (Di Maio, Rem, Baldï и Polder, 2017). В рамките на кръговата икономика устойчивостта се търси за повишаване на екологичната ефикасност на системата. Това означава, че не само екологичното въздействие е сведено до минимум, но че екологичното, икономическото и социалното въздействие е дори положително (Kjaer, Pigosso et al. 2019).

 Тази разлика може да се илюстрира с отглеждането на говеда за месо, което е основен източник на метан в земеделието и допринася за парниковия ефект. В линейния модел на икономика производството на говеждо месо става по-устойчиво чрез промяна начина на хранене на кравите, така че те да отделят по-малко метан за същото количество месо. Това прави производството по-екологично ефективно. В кръговата икономика производството се прави по-устойчиво, като се намират заместители на говеждото месо. За целта се отглеждат растения, които допринасят за биологичното разнообразие, заетостта и управлението на ландшафта. По този начин се увеличава екологичното, икономическото и социалното въздействие на едно и също производство на „говеждо месо“.

За да се постигне екологична ефикасност, остатъчните потоци трябва да бъдат използвани повторно за функция, която е същата (функционално рециклиране) или дори по-усъвършенствана в сравнение с първоначалната функция на материала. В резултат на това стойността на материала се запазва напълно или дори се увеличава.