"RIS Consumer Engagement Labs" е проект на Европейската комисия и Европейския институт за иновации и технологии, за проучване на потребителското мнение. Това са креативни сесии, проведени с група потребители, фокусирани върху разработване на нови продуктови концепции. За разлика от типичните сензорни панели и проучвания на потребителите, те не включват тестване на примерни продукти, а създаване на иновативни, все още несъществуващи комбинации от характеристики и предимства на продукта.

Развитието на методологията се координира от Варшавския университет с участието на индустриални и академични партньори и подизпълнители. През 2019 г. проектът стартира в Полша, Литва, Португалия и Испания (страни от регионалната иновационна схема на Европейския институт за иновации и технологии). В разработената методиката се използват нови техники, за да се привлечат потребителите, да се стимулира творчеството и да се насърчи приемането на нови продукти. Тя позволява на неспециалисти да променят характеристиките на продукта, без да е необходимо да владеят специализиран речник или да разбират съставките и производствените методи. Това колективно упражнение подпомага реализирането на неочевидни, контраинтуитивни комбинации от характеристики на продукта и е привлекателно за участниците.

Това е новаторска форма на сътрудничество между производителите на храни и потребителите. Целта е със съвместни усилия да се създаде нов, вълнуващ хранителен продукт, които би отговорили на изискванията на целевите потребители.

Проектът е съсредоточен върху потребители на възраст над 65 години като целева група, обикновено пренебрегвана от производителите на храни. Над 150 потребители активно участват в съвместното създаване на нови продукти, като през 2020г. вече има реализирани 4 нови продукта и продължава работата по още 7.

Застаряващото население в Европа (съгласно проучванията, през 2050 всеки трети европеец ще бъде на 65 или повече години) инициира важни предизвикателства пред икономическите системи и потребителските пазари. Това изисква по-добро разбиране на социално-икономическите предизвикателства, пред които е изправена тази потребителска група, както и разработването на специализирани продукти и услуги, често описани в контекста на „сребърната икономика“ или „сребърния пазар“. Този пазар е силно диверсифициран, включително малки, разнородни потребителски сегменти с много потенциално привлекателни ниши, които тепърва ще бъдат открити от хранително-вкусовата промишленост.

Иновациите, свързани с храните на „сребърния пазар“могат да насърчат здравословното стареене, да подкрепят социалното включване на възрастните граждани и да насърчат съпричастността сред участниците в хранителната система.

Консорциумът от България се включи през втората половина на 2020г. При реализирането на проекта се осъществява поредица от семинари, проведени с екип от Университета по хранителни технологии. В тях участваха потребители над 65 г., чиято задача бе да предложат нови хранителни продукти. Подбрани продукти ще бъдат разработени и представени на пазара от партньора по проекта - Фирма “Венец.Т ООД”, производител на чиста храна и сокове от собствено биологично производство и други малки стопанства.

В серията от 10 онлайн срещи участие взеха 14 потребители на възраст 65+ години. В периода 03.11 – 17.11 участниците се превърнаха в „изследователи на пазара“.

Програмата на семинара бе организирана в рамките на две седмици:

• Седмица 1: използване на проактивни техники за разбиране на потребителското поведение, изграждане на потребителски екипи, създаване на психологически привързаност и стимулиране на творчеството

• Индивидуална работа: „потребителско проучване” с посещение на участниците на супермаркети/ онлайн магазини и обсъждане на навиците за пазаруване

• Седмица 2: генериране на нови продуктови концепции, избор на най-добрите предложения и сесия за представяне пред компанията и жури

• Резултат: компанията работи по избора на новия продукт и планира комерсиализацията му.

“За нас като екип беше прекрасно изживяване. Участниците в събитието бяха невероятни, креативни и ентусиазирани. С всеки следващ ден те проявяваха все повече разбиране към поставените задачи и се превърнаха в истински изследователи на пазара. Надявам се да продължим да работим и да развиваме тази толкова важна и интересна тематика.”.

Приятно изненадани от представените идеи бе и журито, съставено от представители на университета и фирмата, сред които бе Катрин Цанев - собственик на фирма Венец.Т ООД. “Известно е, че възрастните потребителите в България имат ниска покупателна способност. Много от тях живеят сами, имат ограничена подвижност и нямат близки около тях, които да се грижат за тях, тъй като голяма част от българското население в трудоспособна възраст живее извън България. Следователно, предизвикателството е не само разработването на подходящи продукти за тази група от потребители, но и развиването на иновативни стратегии за разпространение, които правят продуктите достъпни за тях - финансово и физически”, казва Катрин Цанев.

„Ползите за нас, като фасилитатори в този проект са огромни, на първо място имахме възможност да работим по една изключително добра методика за разработка на нови хранителни продукти насочени към специфична целева група. Ние съумяхме да пренесем всичко научено и да го интерпретираме за да отговори на спецификата на българския средно статически представител на над 65 годишната възраст. Този проект е поредното доказателство, че университети могат да работят, като научни центрове, които директно да осъществяват специфични изследвания за продуктово позициониране“

Един такъв проект, за който фирмата отново е спечелила подкрепата на Европейския институт за иновации и технологии, е насочен към стимулирането на местния пазар с помощта на Българите в чужбина.

“Целта на тази инициатива е да се увеличи достъпа на възрастните хора в България и Румъния до здравословна, местна храна. Чрез абонамент за седмична кошница със такива продукти, доставена до вратата на техните близки, диаспорните общности ще създадат връзка между тази група потребители и малките фермери и производители. Така българите, живеещи извън страната, ще станат двигател на устойчив икономически растеж в родната си страна и ще подкрепят местните производители в техния преход към екологично и конкурентоспособно земеделие.”