Преминаването към кръгова икономика изисква радикална трансформация на различни производствени вериги и хранителната верига е една от тях. Нарастващото население, по-малкото налични природни ресурси и високите нива на хранителни отпадъци пораждат сериозни опасения относно несигурността на храните в света.
Американската агенция за опазване на околната среда предложи йерархия за оползотворяване на храни. Това предполага, че намаляването на количеството на генериран хранителен отпадък е най-важният въпрос, последван от възможности за оползотворяване на излишните храни за изхранване на гладуващото население, за хранене на животни, за използване в промишлени приложения, използване за компостиране като най-неприемливо е изхвърлянето на отпадъците на депата или за изгаряне.
Кръговата икономика се опитва да актуализира основната практика за рециклиране на материали в природните екосистеми. За целта се въвежда концепцията за каскадиране, а именно диверсифицираното използване на материалите чрез последователни производствени процеси. Каскадирането се осъществява посредством мрежа от производители, при което органичните вторични продукти, вместо да бъдат депонирани или директно върнати в почвата, се влагат като нови продукти. По този начин хранителните отпадъци могат да се превърнат в суровина за биорафинерии, където биологичните материали се превръщат постепенно в биохимикали, пластмаси, лекарства и гориво чрез каскадни процеси. Сред алтернативите за извличане на максимална стойност от хранителни отпадъци е идеята да се направи така, че те да се върнат обратно в хранителната верига. По този начин древната концепция за възстановяване на почвата чрез връщане на остатъци от храна в почвата се актуализира с използването на хранителни отпадъци като суровина за селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост. За илюстрация, хранителните отпадъци могат да се използват като фураж за добитък и риба, като храна за хората, както и за производството на торове, производство на насекоми като храна за животни.
Много важна роля за преходът към кръгова икономика и устойчивост в хранителната верига имат потребителите, които са последното звено на веригите за доставка и като такива генерират големи количества хранителни отпадъци. Разхищаването на храна и генерирането на отпадъци в хранителната верига е практика, срещана в западните страни и се свързва основно с модели на поведение на потребителите. Когато изобилието кара хората да си позволят загуба на храна, потребителите умишлено решават да изхвърлят храната, която все още е годна за консумация. Някои от генерираните отпадъци са от храна, която не е годна за консумация, като кости от месо или черупки от яйца („неизбежни хранителни отпадъци“). Някои отпадъци произлизат от храна, която някои хора ядат, а други не, като кори от хляб или която може да се яде, когато дадена храна се приготвя по един начин, но не и по друг начин, например картофени кори („възможни за избягване“ хранителни отпадъци). Въпреки това домакинствата изхвърлят огромно количество храна, която в даден момент преди изхвърлянето е била напълно годна за консумация (отпадъци от храна, които може да се избегнат). Последната категория хранителни отпадъци се генерира вследствие неефективно управление на потоците от храна в домакинствата.
Правилното планиране, както на покупките, така и на съхранението на храна не е маловажна задача. Честото поведение е купуването на повече храна, отколкото е необходимо, и след това се обръща малко внимание на развалянето на храната. Дори когато потребителите се опитват да следват указанията на производители, 20% от храната се изхвърля поради объркване, породено от датите на етикета на продукта. В допълнение, редица ограничения, отнасящи се до бита, пречат на рационалното управление на хранителните количества в едно домакинство (например различни хранителни навици на членовете на семейството и неочаквани социални събития). Кръговата икономика предполага, че потребителите могат да се справят с битовото рециклиране на отпадъци. Справянето с проблемите с хранителните отпадъци на етапа на консумация изисква прилагането на иновативни решения с активното участие на потребителите. Този процес има своите предизвикателства, свързани с трудното възприемане от потребителите на нови технологии, когато говорим за храна и хранителни навици. Основната нагласа на потребителите е да ограничават усилията, свързани с участието в процесите на кръговата икономика и управлението на хранителните отпадъци и следователно е важно те да бъдат мотивирани и възнаградени за усилията, необходими за участие в кръгова верига.
Реализирането на стратегии за намаляване на хранителните отпадъци, вдъхновени от принципите на кръговата икономика са възможни само при условие, че са ангжирани публични власти, потребителите, НПО, социални предприемачи, производители, търговци. Пример може да бъде постигане на споразумение между местните власти и НПО да използват хранителните отпадъци при производство на храна в градски условия (компост за прилагане в градските градини). Продуктите, произведени в тези градини могат да се използват в обществени и социални столове и трапезарии.
