България има силни традиции в сектор храни. Независимо от сравнително малката си територия, страната има много зони със специфичен микроклимат, което определя и голямото разнообразие от култури, плодове и зеленчуци. 50% от територията на страната е земеделска земя. Благодарение на здравните и екологичните стандарти, българските хранителни продукти напълно отговорят на най-високите изисквания на потребителите. Нараства и търсенето на нови и специфични за даден регион храни и напитки, което стимулира традиционното българско производство.
В България, както и в ЕС, хранителните системи зависят от природните ресурси (напр. вода, почва, минерали) и енергия и са съществен източник на емисии на парникови газове (селското стопанство генерира 10% от всички емисии в ЕС) и на замърсяване (например поради изкуствени торове, пестициди и др.). Търговците на дребно намират за непрактично и скъпо да даряват излишната (непродадена) храна, което означава, че ценни хранителни вещества се губят. В България хранителните отпадъци на глава от населението възлизат приблизително на 140 кг годишно, което се равнява на повече от 20% от цялата произведена храна. По данни на Европейската платформа за хранителни отпадъци и загуби (EU Platform on Food Losses and Food Waste) намаляването на отпадъците до 80-90 кг годишно до 2035 година, може да доведе до спестяване на 150 – 200 млн. евро годишно на ниво ЕС.
Независимо от това бизнес моделите, прилагани по хранителната верига в България следват линейната система на производство и потребление. Тази система е неустойчива и позволява ценни природни ресурси да се използват интензивно за производство и разпространение на хранителни продукти, като малко се прави за оползотворяване на отпадъците, генерирани по веригата на доставки. Прилагането на бизнес модели, съгласно принципите на кръговата икономика са от решаващо значение за преструктурирането на модела „вземи-произведи-консумирай и изхвърли“ чрез активното участие на всички участници в хранителната верига, от фермери, преработватели и производители до търговците и самите потребители. Политиците, изследователите, хранителните банки и други НПО също играят много важна роля.
Добрата новина е, че все пак се срещат и добри примери и иновативни решения за намаляване на хранителните отпадъци по принципите на кръговата икономика.
Бизнес моделите, прилагани по хранителната верига в България и съответстващи на принципите на кръговата икономика са фокусирани върху предотвратяване на хранителни отпадъци и дизайн и маркетинг на здравословни продукти. Вторични продукти от биологични храни не съдържат замърсители и могат безопасно да бъдат върнати в почвата под формата на биологичен тор. Някои от тези странични продукти осигуряват допълнителна стойност и се използват за създаване на нови хранителни продукти, тъкани за модната индустрия или като източници на биоенергия. Тези кръговрати възстановяват живите системи в природата, щадят почвите, осигуряват възобновяеми ресурси и подпомагат биоразнообразието.
Преобразуването на органичните отпадъци в източник на стойност изисква ефективни системи за събиране на чисти потоци от отпадъци. Освен новите технологии, въведени на ниво компании, подкрепа чрез по-ефективни политики и законодателна рамка и ангажираността на обществото могат бързо да трансформират системите за събиране и да увеличат процента на събраните органични отпадъци.
Съществуващите примери включват компании, произвеждащи иновативни продукти от хранителни отпадъци. Byomic Ltd предлага 100% разграждащ се опаковъчен материал от органични отпадъци (гъбен мицел).
Nasekomo Ltd произвежда превъзходни устойчиви продукти от насекоми, като протеиново брашно за фуражите за животни и селското стопанство, като превръща органичните отпадъци в богата протеинова съставка. Предприятията от хранително-вкусовата промишленост организират вътрешнофирмен контрол за генерираните хранителни отпадъци.
ADM Amilum е завод за преработка на царевица в Разград, който произвежда широка гама продукти за хранително-вкусовата промишленост, използвани при производство на напитки, хартия, опаковки и за храни за животни. Малкото отпадъци, останали от преработката на царевица, се използват за храна на животните.
В ресторант Багри в София менюто съдържа основно здравословна храна и е изготвено въз основа на разбирането за сезонна храна. Повечето от хранителните продукти се осигуряват от местни доставчици, хранителните отпадъци се разделят по вид и съдържание, монтирана е малка инсталация за компостиране.
По проект REDUCES партньорите от Финландия предлагат бизнес модел за намаляване на хранителни отпадъци, реализиран от компанията FOODDUCK. Училищата, дневните центрове и ресторантите произвеждат много отпадъци от храни и опаковки. Опазването на хигиената по тези места също е предизвикателство. Foodduck Oy Ltd е пионер в автоматизираните решения за разпространение на дозатори за растителни масла, меки сирене, майонеза и други продукти в ресторантите, столовете, места за бързо хранене и професионални кухни. Дозаторите са автоматизирани и се предлагат на лизинг на заведенията за хранене и води до намаляване на отпадъците от опаковки и освен това е изключително хигиенично. Уникалната услуга може да се управлява дистанционно с помощта на IoT технология, която също позволява събиране на данни, свързани с потреблението. Тези данни дават на клиента информация за предимствата на услугата, а също така улесняват поддръжката на услугата на FOODDUCK.
