Въпроси

„храни“ (или „хранителни продукти“) означава всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора.

Храните притежават определена биологична ценност, наречена хранителна стойност, която се дължи на съдържащите се в тях полезни съставки – белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерални елементи и др. Хранителните вещества се усвояват и асимилират в организма, за да го снабдяват с необходимите енергия и биологичен градивен материал, да поддържат живота и да стимулират растежа. Чрез консумацията на разнообразни храни се осигуряват хранителен и енергиен баланс – основен принцип на съвременното разбиране за рационално хранене. Наред с физиологичното значение, храните имат и висока вкусова стойност – консумацията им доставя специфична наслада и удоволствие на човека, което рефлектира в различни кулинарни експерименти и достижения.

Думата „верига“ започва да се използва в края на 80-те години на миналия век под влияние на глобализацията на международния пазар и във връзка с доставката на различни стоки (включително храни). Приложение намират два отделни термина – хранителна верига и агрохранителна верига, които на практика се използват почти равностойно. Представката „агро“ поставя допълнителен акцент върху аграрната част на веригата, респ. върху производството на селскостопански продукти, които представляват суровини за храните.

Съгласно дадената в Закона за храните дефиниция, хранителната верига е цялостната съвкупност и последователност от етапи и дейности или операции, включени в производството, преработката, дистрибуцията, съхранението и манипулирането на храните и техните съставки от добиването до консумирането им.

Поначало хората асоциират качеството на храните със съвкупността от взаимосвързаните, специфични свойства и характеристики.

За всеки от нас отделните аспекти на качеството имат доста различно значение в йерархията на индивидуалните ни изисквания. Нашите предпочитания са различават дори според ролята ни в хранителната верига (като обикновен потребител или като потребител и доставчик едновременно). Преценката за качеството е индивидуална и субективна.

Качеството е съответствие с изискванията, а не просто съвкупност от добри показатели.

За най-прецизна се счита дефиницията, дадена в международния стандарт ISO 9000, където е записано, че качеството представлява „съвкупността от характеристики на продукта, които се отнасят до неговата способност да удовлетвори установените или предполагаемите потребности”.

Безопасността на храните е най-същественият и задължителен компонент на тяхното качество.

Безопасни са храните, които не съдържат опасности от биологично (патогенни микроорганизми, токсини, вируси, паразити и др.), химично (остатъци от пестициди и ветеринарни препарати,алергени, тежки метали и др.) или физично (стъклени и метални парчета, насекоми, радиоактивни замърсители и др.) естество.

„Кръговата икономика е общ термин, който обхваща всички дейности и бизнес модели, които намаляват, използват повторно и рециклират материали в процесите на производство, разпространение и потребление.

В кръговата икономика индустриите функционират като естествена екосистема и отпадъците от една индустрията се превръщат в суровина за друга. Прилагането й в хранителната верига означава генерираните отпадъци и странични продукти да бъдат използвани в производството на други хранителни или нехранителни продукти.“